“И вечно ще се лутамекато слепци в затвор,загубили надежда,че някога ще почнат да живеят.”

“и старите, и младите - ужасно не разбират,не могат и да проумеятза кого плачем.И се разкъсваме в душите си.”

“Горя, изгарям целия.И ти гориш.И те.Животът ни изгаря всичките.И после ще остане самопепелтабезименна.”

“Дори да искампак не могада спра да пиша.Стихове.Не искайте това от мен!Не смея да спра да дишам.Да се живее без стиховее все едно без музикаи красота.Без истина.Ще можем либез истина?”

“Народ без памете народ без съвест.И народ без глас.Без съвестта душата ни е мъртва.Без нея сме единственозловонни сенкии призрачни изчадия на ада,който цъфти безмилостно в нас.Не могаи не искамнищо да забравя!”

“Нощем идват в главата титрепетнистранни слова.Като дивни хорасе извиват в душата ти.Мъката - цялатав тях изливаш.За илюзии мъртви,надежди излъгани.”

“Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски”