“-Искате да кажете, че сте виждали мои скулптури и сте ги харесали - вие - самият вие, сам, без някой да ви е казал, че трябва да ги харесате, нито защо да ги харесате. Решили сте, че избирате мен по тази причина, единствено по тази причина, без да знаете нищо за мен, нито да се поинтересувате, само заради работата ми и... заради онова, което сте видели в нея, единствено заради това сте решили да наемете мен и сте си направили труда да ме намерите, да дойдете до тук и да търпите обидите ми - само защото сте видели - оценили сте ме по видяното и искате да ме наемете? Това ли искате да кажете?”

“-Разбира се, Тухи ще ми каже, че не това има предвид под алтруизъм. Той има предвид, че не трябва да оставям хората сами да решават какво искат. Трябва да решавам аз. Трябва да го определям не според това какво ми харесва на мен или на тях, а каквото аз мисля, че трябва да им харесва на тях и да им го набивам в главите. Трябва да им се набива, след като доброволно са си избрали "Банър". В наше време по света има и такива алтруисти.”

“От лъжите се изприщвам и ставам морава. Не ме лъжете за нищо - сакат и кьорав Ви приемам - какъвто сте, сте ми влезли в сърцето. Моля Ви, не предъвквайте думи, назаем взети. Чела съм ги. Понякога даже сама ги измислях. Не казвайте, че сте чакали само мен. Не е истина. Не казвайте, че съм хубава и от бога белязана. Не казвайте, че сте влюбен и разни. Просто постойте. Никога няма да Ви докосна.С поглед ще Ви обичам - страшно и просто.”

“Въпрос 1. Джордж, можете ли да пишете и четете като възрастен? На мен и на много други хора ни се струва, че сте функцио-нално неграмотен. Няма от какво да се срамувате. Не сте сам (ако не ми вярвате, пребройте печатните грешки в тази книга). Милиони американци не могат да четат и пишат на ниво, по-високо от четвърти клас. Нищо чудно, че един от лозунгите Ви беше „Нека не позволим на нито едно дете да изостава!” – знаели сте от личен опит как се чувстват повтарячите.”

“Срещу това се възправи човек, който не искаше нито да служи, нито да управлява. И следователно извърши единственото престъпление, за което няма прошка.”

“Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.Искам мнението ти -не съвет.Искам да ми вярваш, без да изискваш.Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш своите неща у мен.Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо, без да ме завземаш.Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.Искам да знаеш…че днес можеш да азчиташ на мен…Безусловно.”

“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”