“„Да бъдеш независим в начина, по който възприемаш света – това е единствената свобода, която никой не може да ти отнеме”

“Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива каквито са, и да не си заслепен от начина, по който изглеждат..”

“Обича начина,по който горещата вода блика от земята подобно на геотермално злато. Обича начина, по който хората те канят на кафе без специален повод и могат да разговарят с теб в продължение на часове за всичко и за нищо специално. Обича начина, по който с любов наричат страната си "Леденото кубче". Обича факта,че без да полага никакви усилия, вече се е запознал с трима депутати от парламента. Обича начина, по който в кристалните зимни дни снегът хруска под краката ти като божествен стиропор. Обича хоровете, които пеят по тротоарите на главната търговска улица през декември, и гласовете им-силни и лъчисти, възпират нощта. Обича начина,по който петгодишните деца спокойно ходят сами на училище в мрака преди зазоряване. Обича вълшебното, неземно чувство, че плува насред снежната буря. Обича това, че когато колата ти затъне в снега, винаги някой ще спре, за да ти помогне. Обича начина,по който исландците ръкопляскат бурно, когато самолетът им каца на международното летище в Кефлавик просто защото са щастливи,че се завръщат у дома. Обича начина, по който исландците съумяват да бъдат изключително горди, но без следа от арогантност. И, да, той обича - не просто понася, - активно обича мрака.”

“Според мен, едно от чудесата на света, ако не и най-великото чудо..., това е РЕЛИГИЯТА. Нищо по-гениално за подчиняване и обединяване на огромните човешки маси не е открито до днес.Гледам тези неизброими, безименни човешки тълпи, този многомилионен арабски свят, в по-голямата си част неграмотен, бос и полугол, с огромно класово разслоение в него, с дълбоко нееволюирала човешка маса. не може да не признаем, че по никакъв друг начин и никакъв авторитет, който при това да е и вечен, не би могъл да ги накара всички тях, еднакво да се подчиняват някому или на нещо, да са еднакво покорни пред нещо, както и да са готови по всяко време, в името на това, еднакво свято за всички нещо, да тръгнат накъдето е потребно за държавата им ...”

“..само държавата може да създаде ред, а и път - това е непосилно за варварите. По трахеите, с които опасахме земната твърд, вече се движат не само армията, нито само керваните, пътищата свързват човешките същества, като ни обединяват в общ организъм, в единно цяло. Всеки път има начало и край и никой, тръгнал по него не може да се изгуби.”

“Не е добре да казваме винаги това, което крием в сърцето си, но трябва да се стараем да крием там това, което може да се каже. П.ЖАНЕ”