“Стиснат богаташ е по-беден от най-щедрия сиромах.”
“Циганското лято калайдиса една бакърена тава, чучна я на небето и се гря на неистинската ѝ топлина цели три дни.”
“Добрата овца много не блее, ала много вълна дава.”
“България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм в нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката... Без професия ли е някой - не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.”
“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата, далечна жена… Няма да я види вече никога! Как ще я види сега, в тъмницата или по късия път до бесилката?… Но той я любеше, знаеше я, бе я виждал толкова пъти, гласът й звучеше и сега в ушите му, той се бе докосвал до ръката й — малка, мека и топла.. Всичко това сега беше в сърцето му, като някаква сладостна мъка и топлина, която се бореше да стопи леда на смъртния ужас…”
“Столько времени ушло на детство! Три четверти жизни”