“...вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”

“Като бетонен блок над нас тежи барутната тревога. Душите ни ръмжат: - Война! В душите кръв, и смут и огън. Аз виждам тоя смут дори сега във фабричните комини, на запад в залеза или в небето тъй спокойно синьо. И в тези дни, кажи ми ти, когато ни притягат в обръч, в сърцето, грях ли е, кажи, че пазя още кът за обич? Кажи ми грях ли е, че пак, дори и в този шум фабричен, процепен с зъл картечен грак, си мисля: - Колко я обичам!... Да, вярно, мъничкият свет на нашата любов е тесен, затуй със поглед, впит напред, ти пиша толкоз малка песен.”

“О!Грешници нямав ада:там страдатбелите праведни само:жертва на гибелна власт,приклещени в ужаса хилядоръкна глад и законна човечеството безконечния стонсред кипящи блатаот вражда и смола- в огнена вихрена паст:Адът е само за нас.Кръг подир кръг.- Девет -извиват се- Presto в спирала:Адът е само за нас.И нахалосзовеш ти: пусни ме, спирала!”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм в нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката... Без професия ли е някой - не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.”

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”