“Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те. Девет малки негърчета до късно поседяха, заспа едното непробудно и вече осем бяха. Осем малки негърчета пътуваха из Девън, едното там остана и върнаха се седем. Седем малки негърчета сякоха дърва, съсече се едното, остана без глава.Шест малки негърчета гощаваха се с мед, жилна го пчела едното - ето ти ги пет. Пет малки негърчета правото увлече, едното стана съдия и четири са вече. Четири малки негърчета поеха по море, заплесна се едно и три са само те. Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая. Две малки негърчета подскачат край водата, едно издъхна на брега - такава му била съдбата. Едно малко негърче останало само, обеси се и ето вече, че няма ни едно.”

“Отровата на неспособността да простим, макар да се приема на малки дози с годините, накрая ни убива.”

“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”

“Хората се раждаме малки, ама господ е скрил в нас голямото от своя образ и всеки трябва да се помъчи да го открие. Само така животът има смисъл.”

“Общуването с книгите ни подготвя към общуването с хората. И едното и другото са еднакво необходими.”

“- Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог.”