“Нищо не ни е по-безразлично от пръстта. Купуваме си някакви дрънкулки, някакви ненужни украшения. Пазим ги под ключ и плачем до истерия, ако ги изгубим. А не ценим пръстта, майката на земния живот.”

“...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”

“- Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог.”

“Кого да любиш? Лицемериса всички просто до едини кой дела и думи мерис избрания от нас аршин?И кой от клевети ни пазиили ни пази от омрази?Кому порокът наш е мил?И кой не ни е досадил?Не, призрак не гони неверен,напразно сили не хаби,а само себе си люби,читателю благонамерен!Предмет достоен: няма другза обич по-достоен тук!”

“Синьото стъкло ни изглежда синьо, защото е абсорбирало всички цветове в себе си и не ги пропуска повече. Това ще рече, че наричаме стъклото синьо точно защото не съдържа синьото в себе си. Названието не идва от това, което то притежава, а от това, което отдава.”

“Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухият, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.”