“ Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава - когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили - когато се движим в посоката си. ”

“Можем да живеем на автопилот. Но не си струва. На автопилот не се побеждава в състезанието. На автопилот най-много да оцелееш, изхвърлен отстрани на пистата, със замаяна глава върху тревата. Каската може да е помогнала, но не знаеш къде си, защото не си се научил навреме да определяш къде си във всеки един момент...”

“Нашият живот има посока. Ние приличаме на планинската вода, която извира високо някъде от вечните ледове. Изворът не знае през какви точно препятствия ще мине там горе, откъде ще си проправи път, коя скала ще трябва да избиколи, кой камък ще се опита да отмести. Но в момента, в който се отделя от глетчера, водата вече има свой път и ще се опита да стигне до крайната си точка... ”

“Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора...”

“Празното бъдеще поражда много апетити... Ако вие не знаете накъде да карате, все ще се намери някой да ви напътства. Най-често без изобщо да се интересува от вашата лична посока. Запълването на празното бъдеще на другия се е превърнало в най-печелившия бизнес. Вие си мислите, че избирате свободно, но празното бъдеще избира вместо вас...”

“Кой от сегашните писатели може да се похвали, че си живее живота? Бих могъл добре да се наредя тук, да ми дадат някоя синекурна длъжност, може, да речем, да стана общински инспектор по градските плажове и да си пиша колкото ми душата иска… за това как хубаво си живее добрият човек, пристрастен към любимата си работа… и как говори на тази тема пред вундеркиндите… Е, цялата работа е в това да можеш да преглъщаш и да си избърсваш лицето. Плюли са ти в мутрата, а ти преглъщаш и се избърсваш. Отначало изгаряш от срам, когато се бършеш, после изпитваш само недоумение, а, току-виж, след време си започнал да се бършеш с достойнство, може дори да изпитваш и удоволствие от тази манипулация…”

“Как е възможно едновременно всички, да изпълняват един и същ ритуал, да се подчиняват на едни и същи разпоредби, независимо от условията, в които са поставени. Дори за пустинниците, които по това време са сред пясъците, "измиването" на тялото се извършва чрез триене с пясък! ...Ами петкратните молитви към Аллаха...Ами, като ме накарат 5 пъти на ден да се завръщам с мислите си към Бога, и ха да река да "потегля" и кривна нанякъде от правия път, и да трябва да бързам пак да се завръщам, да коленича и да се моля за прошка, естествено е, че зарядът ми не може да бъде дълго време отрицателен и злосторен, освен примирителен, покорен. Откъде толкова свободно време и допълнителни сили, че да се организираш пет пъти на ден да се молиш, но и толкова пъти още да се подготвяш за това, че и в паузите да търчиш и да прегрешаваш ...Ето така, като с вълшебна пръчица, 5 пъти на ден огромната арабска армия по света, пада на колене пред изгряващото слънце и "преброява" греховете си.”