“О, колко си хубава, дъще царствена,колко си хубава!Колко хубави са нозете тив златни сандали!И заоблените ти бедра са толкова хубави - като изваяни от изкусен майстор,а нощта между бедрата тиухае на кринове.Тялото ти е стройно като финикова палма,гърддите ти са се полюшват като гроздове.И шията ти е хубавапод наниза от перли, устата ти е като разрязан нар,дъхът ти е с аромат на ябълка,косите ти искрят като пурпур,под къдрите очите ти ме гледатнежно като гълъби....Рекох си: що не се кача на палмата,да разкърша клоните и ,да вкуся от гроздовете,да изпия виното упойващо на нараи да потъна в нощта между бедрата ти,ухаеща на кринове.....Изглежа Ирина му е отвърнала като Суламит:Ела, възлюбений мой,да излезем в полето,да осъмнем в лозята,там под уханието на магнолиятавърху ложето от зелени листаще ти дам любовта си:гроздовете, нара, ябълките,всичките си цветя и плодове,и нощта между бедрата си,ухаеща на кринове - всичко за тебе съм скрила,ела възлюбений мой....”
In this excerpt from Stefan Tsanev's work, the speaker praises the beauty of a woman, describing various parts of her body in a poetic and sensual manner. The imagery used is rich and vivid, portraying the woman as exquisite and desirable. The comparison of her body to natural elements such as a palm tree, grapes, and apples adds to the sensuality of the poem. The woman's allure is further emphasized through the description of her eyes, hair, and breath. Overall, the quote conveys a strong sense of admiration and desire for the woman's beauty.
In this excerpt from Stefan Tsanev's poem, the speaker praises the beauty of a woman, comparing her to various natural elements and expressing a desire to be intimately close to her. This theme of admiration and longing for physical and emotional connection is still relevant in modern times, as people continue to romanticize and appreciate the beauty of their loved ones. The vivid descriptions and sensual imagery used in the poem evoke a sense of desire and passion, capturing the timeless essence of love and attraction.
In this poetic passage by Stefan Tsanev, the speaker describes the beauty of a woman using rich imagery and comparisons to nature. The woman is compared to a palm tree, grapes, pomegranates, apples, and magnolias, evoking a sense of sensuality and allure. The language is rich and vivid, calling to mind a lush and intoxicating garden setting.
In this beautiful and poetic passage by Stefan Tsanev, the imagery of love and desire is vividly portrayed through the description of a woman's physical attributes. As you reflect on these verses, consider the following questions:
“Колко си хубава! На М.К.Колко си хубава!Господи,колко си хубава!Колко са хубави ръцете ти.И нозете ти колко са хубави.И очите ти колко са хубави.И косите ти колко са хубавиНе се измъчвай повече - обичай ме!Не се щади - обичай ме!Обичай месъс истинската сила на ръцете си,нозете си, очите си - със цялотоизящество на техните движения.Повярвай ми завинаги - и никогати няма да си глупава - обичай ме!И да си зла - обичай ме!Обичай ме!По улиците, след това по стълбите,особено по стълбите си хубава.Със дрехи и без дрехи, непрекъснатоси хубава... Най-хубава си в стаята.Във тъмното, когато си със гребена.И гребенът потъва във косите ти.Косите ти са пълни с електричество -докосна ли ги, ще засветя в тъмното.Наистина си хубава - повярвай ми.И се старай до края да си хубава.Не толкова за мене, а за себе си,дърветата, прозорците и хората.Не разрушавай бързо красотата сис ревниви подозрения - прощавай мивнезапните пропадания някъде -не прекалявай, моля те, с цигарите.Не ме изгубвай никога - откривай ме,изпълвай ме с детинско изумление.Отново да се уверя в ръцете ти,в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!Как искам да те задържа завинаги.Да те обичам винаги -завинаги.И колко ми е невъзможно... Колко сити пясъчна... И моля те, не казвай ми,че искаш да ме задържиш завинаги,да ме обичаш винаги,завинаги.Колко си хубава!Господи,колко си хубава!Колко са хубави ръцете ти.И нозете ти колко са хубави.И очите ти колко са хубави.И косите ти колко са хубави.Колко си хубава!Господи,колко си истинска.”
“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
“МОЯТА МОЛИТВА"Благословен бог наш..."О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дор до гробътсамо със надежди голи;не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...”
“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”
“Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.”