“''Пътят беше труден и хлъзгав. Кракът ми се подхлъзна и повлече другия така, че той излезе вън от пътя, но аз се съвзех и си казах: това е само подхлъзване, а не падане.”
“Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер...А младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той ѝ импонираше. Той ѝ даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си – младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.”
“Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.”
“Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.”
“Той се смееше и над глупостта, и над мъдростта, защото мъдростта много пъти е сбор от човешки глупости.”