“Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...”

“Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...”

“Ръчният ѝ часовник милостиво беше спрял на числото 8 като число на рулетка.”

“Ана казваше, че разговорът е само за двама. Че когато има свидетели престава да е разговор и става театър.”

“Постепенно умът му стана също толкова фрагментарен, колкото поемите на Сафо, които така и не успя да възстанови, и накрая една сутрин погледна лицето на жената, която беше обичал повече от всичко, и не я позна. В този миг преживя трети удар; кръвта нахлу в мозъка му за последен път, отмивайки и последните фрагменти от неговата личност.”

“ Вярно беше. Една жена наистина можеше да е достатъчно небрежна, за да загуби цял мъж.”

“Образът на Павел ставаше изведнъж ярък. Любовта й към него беше покрита само привидно с пепелта на забрава и безразличие. Той беше оставил в тялото и душата й незаличима следа. И тогава тя почваше отново да копнее за него.”