“И ето аз ви думам: има ад и мъка —и в мъката любов.”

“Където има брак без любов — там има и любов без брак.”

“Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.И когато тя ви проговори , повярвайте и ,макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.Отвява ви от сламки и от плява.Премила ви до бяла същина .Омесва ви до податлива мекост.И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовтав свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.Защото на любовта и стига любовта.Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;да познаете болката на твърде много нежност;да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;и да кървите драговолно , с радост ;да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;да почивате по пладне в размишления за любовната нега;вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.”

“Имате си любовница, тя слага пердета на прозорците и ето ви с къщовница.”

“ГЛАВАТА МИ - кървав фенер с разтрошени стъкла, загубен през вятър и дъжд, и мъгла в полунощни поля. Аз умирам под кота 506 и възкръсвам в Берлин и Париж. Няма век, няма час - има Днес! Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш, о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки сред мрака - и в мрака бог сляп ги събира и мълком повежда към прежния призрак. . . О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех - замръзнала, каменна, вечна и зла - изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет: пред тъмния просек Едип - загубен през вятър и дъжд, и мъгла.”

“За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.”