“О!Грешници нямав ада:там страдатбелите праведни само:жертва на гибелна власт,приклещени в ужаса хилядоръкна глад и законна човечеството безконечния стонсред кипящи блатаот вражда и смола- в огнена вихрена паст:Адът е само за нас.Кръг подир кръг.- Девет -извиват се- Presto в спирала:Адът е само за нас.И нахалосзовеш ти: пусни ме, спирала!”

“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”

“България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм в нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката... Без професия ли е някой - не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.”

“-Стига си ме прекъсвал! Пий! Мирувай и живей, убиецо със скалпел в ръка! Виж какви сме станали! Доколкото ми е известно, само старите гърци са имали богове на пиенето и веселието: Бакхус и Дионисий. Вместо това ние имаме Фройд, комплекс за малоценност и психоанализ. Страхуваме се от силните думи в любовта, а употребяваме много по-силни в политиката. Жалко поколение, нали? — намигна Морозов.”

“Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява." Майкъл Конъли - "Законът на Бош”

“Нека си отлети - не е възможно да я уловя в рамка. Защо, каза Хю. Някои са успели да уловят мимолетното. Други - даже полъха на мимолетното. Спомни си усмивката на Джокондата... или щастливото изумление в мига, в който едно момиче е схванало , че е влюбено, очакването в погледа, любовната нега и сладката уплаха едновременно - Момичето с перлената обица на Вермеер ван Делфт... Или онзи вик на ужас...Викът на Мунк, с отворена завинаги уста, в безумен страх... отчаянието, което излиза през устата на едно човешко същество... или онзи фаюмски портрет, в който жената е предимно едни очи... в тях удивлението от нещо внезапно е останало за векове напред... Само ако нямаш страх, би погледнала мига в очите и само тогава той би ти се доверил и би поискал да спре.”