“Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.”

“Аз вярвам в прераждането на душите. От първия още ден моята душа е тъй огорчена и отвратена от тоя свят, че за мене е ясно: сигурно някога е живяла в друг, по-съвършен.”

“...посочва целта: народ-тълпа, който дъвче, слуша, изпълнява. А днес - народ, който не се интересува от свободата и от истината, от миналите престъпления, червената мафия, екологичния геноцид и е готов да сдъвче старата омраза към интелигентните и кадърните заедно с хляба; готов е унизително да иска повече пари за несвършен труд и да се задоволява с малката социалистическа надбавка. А в душата - празнота и скука.”

“Той се боеше само от честни и неподкупни хора.”

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка - не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”