“Aз таквоз… тикви не обичам.”

“Ако не ме обичаш, няма значение, все пак мога да обичам и за двама ни.”

“Нека не е любов, нека е нещо единствено -дума, която пред никой не съм изричала...Но са предатели думите - били са и шепот и писък...С какво да му кажа, че наистина го обичам?!”

“Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а не съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам /Не вярвам във възторга въобще!/, през рамото ми някой да наднича, писмата ми друг да ги чете. Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас. Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, когато в упор стрелят - мразя аз. Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. Аз мразя ситите душички, свити, аз предпочитам истинския риск. Да бъдеш честен вече е събитие и чест е днес да бъдеш ти сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам, изпитвам жал, но само към Христа. Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабостта. И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина. Аз мразя - и манежи, и арени - там сменят милиона за петак. Дори след най-големите промени аз няма да ги заобичам пак.”

“От лъжите се изприщвам и ставам морава. Не ме лъжете за нищо - сакат и кьорав Ви приемам - какъвто сте, сте ми влезли в сърцето. Моля Ви, не предъвквайте думи, назаем взети. Чела съм ги. Понякога даже сама ги измислях. Не казвайте, че сте чакали само мен. Не е истина. Не казвайте, че съм хубава и от бога белязана. Не казвайте, че сте влюбен и разни. Просто постойте. Никога няма да Ви докосна.С поглед ще Ви обичам - страшно и просто.”

“Спри този миг, докато има още миг,за да не дойде времето безлико,да пропълзи на лапи котешки и да го грабне.Докато те обичам, докато любовта ми пада като любов,отронена от листна цвятвземи ме.”