“Пресичах погледа на Еленa. Tой пълзеше като топла ръка,без любопитство или страх,тъкмо с познаване,от златно-мургавия Джемов тил по плещите му,после плътно обгръщаше кръста му.Тъй жените гледат мъжа само в гръб,затова мъжете и не знаят,че има такъв поглед.”

“Колкото по навлизаше в такива мисли,Джем се затваряше в себе си.Забелязал съм,че така бива с особено поривистите,доверчиви хора.Понеже бог не им е дал сетиво,с което да различат истина от лъжа,първата измама на тяхното доверие напълно ги лишава от доверие.То понякога се връща у тях на пристъпи,но винаги пълно,без да подбира и се противи,за да изчезне пак,и пак изцяло.”

“А границата не си личеше.В това имаше нещо коварно-чини ми се,всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня-вече отвъд.Извършено е непоправимото,без да доловим неговия миг.”

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“Не сте ли забелязали-когато говориш откровено,без измислица и украса,винаги е трудно.Сякаш думите са ни дадени не за да разкрием сърцето си, а за да го скрием.”

“.... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко, от нежност - доживява всяка обич.”

“Без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста, аз вярвам само в нямото страдане, в сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледа не гасне, докосването нежно на ръце от клетви, от несдържан плач по ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя - вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов.”