“Камък от хиляда тона стриваше душата ми на брашно от горчива отрова.”
“Нищо ми няма, всичко ми е наред.."чувам гласа си от дъно на бездна.А душата ми, Господи, като бучица ледв питието на мрака се топи... И изчезва.”
“Хиляда удара,нанесени в битка,носят на човек по-малко чест от един-единствен акт на състрадание”
“..не се отмиват от очите ми - очите ти,от устните ми - устните ти,от дланите ми - дланите ти,от сърцето ми - сърцето ти.За тази болкаизвор изцелителняма.”
“То целият свят е болен,синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.”
“Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.”