“Аз вярвам в прераждането на душите. От първия още ден моята душа е тъй огорчена и отвратена от тоя свят, че за мене е ясно: сигурно някога е живяла в друг, по-съвършен.”

“Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.”

“Като бетонен блок над нас тежи барутната тревога. Душите ни ръмжат: - Война! В душите кръв, и смут и огън. Аз виждам тоя смут дори сега във фабричните комини, на запад в залеза или в небето тъй спокойно синьо. И в тези дни, кажи ми ти, когато ни притягат в обръч, в сърцето, грях ли е, кажи, че пазя още кът за обич? Кажи ми грях ли е, че пак, дори и в този шум фабричен, процепен с зъл картечен грак, си мисля: - Колко я обичам!... Да, вярно, мъничкият свет на нашата любов е тесен, затуй със поглед, впит напред, ти пиша толкоз малка песен.”

“И за мен времето е враг, но по друг начин. За останалите тече в една посока, а у мен се гърчи и извива, блуждае към земята, лъдето "никога" е по-истинско от "сега" ...”

“Не различава лошото от доброто. Взрял се е в земята с невиждащи очи и е навел завинаги глава. Стигнал е до края на света и е надникнал в пустотата. Приел е, че не съществува.”

“Ето. Тук е. Тук тъмнината все още се противопоставя на тъмнината. Тук атмосферата е противоположност на живота. Тук, въпреки отворения прозорец, задухът се превръща във воня от застояло, даже на мухъл. Въздухът сякаш е от години, все едно е разяден от язви от залежаване и вече стеле смрад на гной и тежка болест. Между другото, вероятно е болна жената, която смътно забелязваш в леглото? Е, ако искаш да си наясно, приближи се! Цялата е обляна в пот и не излъчва приятен аромат, повече от очевидно е. Будна е, но изглежда едва-едва жива. Наистина е болна, и така... приближи се де, още малко смелост... смелост... крещиш? Защо? Ааа, разбирам. Видя я прекалено отблизо. И прозря. Това си ти.”