“СЪН- Лорй, не спиш ли? Чуваш ли, Лорй? "По-тихо! Скрий главата си! Отвън на педя са от нас, не говори!" - Лорй, сънувах толкоз хубав сън!... Почакай... как започваше?... Така... Войната свършена... Разбираш ме, нали? И всичко е във нашата ръка, нали така, Лорй? Работех пак в завода. А пък то уж същия завод, машини същи, но частите им блеснали - злато! И ставите им някак по-могъщи. В завода ти, Лорй, си надзирател и казваш: "Днеска искам триста болта!" "Добре, Лорй, отлично, мой приятел!" И двамата се смееме доволни. А вънка тъй широк е небосвода!... Блести небето, въздухът блести! И дишаш, дишаш толкова свободно! И сам не вярваш, че това си ти. - Лорй погледна другия в очите (те бяха толкова детински днес), усмихна се и каза, уж сърдито: "Какъв си ти мечтател, Фернандес!" На изток гаснеха звездите. Мрака отстъпваше във паника, без строй. Сигнал за бой! Започваше атака...”
“Като бетонен блок над нас тежи барутната тревога. Душите ни ръмжат: - Война! В душите кръв, и смут и огън. Аз виждам тоя смут дори сега във фабричните комини, на запад в залеза или в небето тъй спокойно синьо. И в тези дни, кажи ми ти, когато ни притягат в обръч, в сърцето, грях ли е, кажи, че пазя още кът за обич? Кажи ми грях ли е, че пак, дори и в този шум фабричен, процепен с зъл картечен грак, си мисля: - Колко я обичам!... Да, вярно, мъничкият свет на нашата любов е тесен, затуй със поглед, впит напред, ти пиша толкоз малка песен.”
“Да говориш на място е по-добре, отколкото да говориш красноречиво.”
“Да имаш и да не даваш в някои случаи е по-лошо отколкото да крадеш.”
“...По-добре да останеш гладен,отколкото да останеш сам.Защото,когато си сам-не говоря за самотата,която сами сме избрали,а за тази самота,която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.Но има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да го караш да се чувства така,сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот.”
“Да четеш зле подбрани книги е по-лошо и по-вредно, отколкото да не четеш нищо.”