“Понякога постигаме в себе си тихо щастие, като се заглеждамЕ в птиците, цветята и въобще в природата, и ни се струва, че навлизаме в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.”

“Злина преля в сърцето ми, а то, вместо да ридае, че й се поддава, гордее се със страданията, защото му са скъпи и сладост намира в тях. И както пресветата майка божия, кога била в ада, искала да влезе в геената огнена, да се помъчи и тя с грешниците, тъй и аз се отдавам с остървение и поя душата си с тая злъч на гордостта.”

“Събуждам се сутрин след тежък сън, вслушвам се в себе си и питам душата: „Що ти е сега, скитнице небесна и поднебесна?“ А тя се смее като дете след плач и пак чака, жадна за нови страдания.”

“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”

“Ужасът, че не присъствам...Никъде не съм изброена.Задрасквайки ме, ми отнемат и моя живот.Страх, който изритва.Все още има някаква надежда, докато вратата не се е захлопнала.Да съм в този, Нашия свят, не в моя - вън при чакалите и завистта на малките хора.Страхът на реброто в повече.”

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“Не различава лошото от доброто. Взрял се е в земята с невиждащи очи и е навел завинаги глава. Стигнал е до края на света и е надникнал в пустотата. Приел е, че не съществува.”