“Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав.”

“О!Грешници нямав ада:там страдатбелите праведни само:жертва на гибелна власт,приклещени в ужаса хилядоръкна глад и законна човечеството безконечния стонсред кипящи блатаот вражда и смола- в огнена вихрена паст:Адът е само за нас.Кръг подир кръг.- Девет -извиват се- Presto в спирала:Адът е само за нас.И нахалосзовеш ти: пусни ме, спирала!”

“Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила… Ахил беше грубата сила.Военния демон. Ахил беше стар генерална Н. Ц. В. цар Агамемнон.Ахил бе герой.С безбройкръстове, ордени, ленти…Пиедестална реда и тишинатав страната… Но днес нийне вярваме вече в герои— ни чужди, ни свои.”

“ГЛАВАТА МИ - кървав фенер с разтрошени стъкла, загубен през вятър и дъжд, и мъгла в полунощни поля. Аз умирам под кота 506 и възкръсвам в Берлин и Париж. Няма век, няма час - има Днес! Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш, о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки сред мрака - и в мрака бог сляп ги събира и мълком повежда към прежния призрак. . . О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех - замръзнала, каменна, вечна и зла - изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет: пред тъмния просек Едип - загубен през вятър и дъжд, и мъгла.”

“Всичко писано от философи, поети -ще се сбъдне!- Без бог! без господар!Септември ще бъде май.Човешкия животще бъде един безконечен възход- нагоре! нагоре!Земята ще бъде рай -ще бъде!”

“На нощта неверна верен син, бродя аз бездомен и самин..”

“Благодеянието всякога се връща в дома на своя стопанин.”