“... Кой е по-прав, кой е по-силен, кой е на Божия път ме питаш... Искаш аз да бъда везната. Не мога, сине, не знам кое е право. Няма везна със сърце. Това, което знам, е, че щом си на пътя, всеки въпрос иде от сатаната, а всеки отговор иде от Бога. За теб остава да намериш сили да признаеш какво е попитало сърцето ти, за да разбереш на какво е отговорила душата ти.”

“Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете.... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми...”

“Задачата на животночовека е да осигури пребъдването си. Да. Но задачата на човека е да у-по-тре-би живота си! Да го изразходва, както подобава на съществото човек! А за да може да стори това, той трябва да разбере кой и какъв е! Не само откъде иде, но и накъде върви! Какъв е смисълът на неговото съществуване, смисълът на цялата тази пирамида на живота, на върха на която е хем "естествено", хем "божествено" същество, каквото сме ние, човешкия род”

“„— Млъквай, моля те! — писна Франи. — Ей сега, ей сегичка. Не спираш да говориш за егото. Господи, самият Христос е нужен, за да реши кое е его и кое не е. Тази вселена е Божия, приятелче, а не твоя и той има последната дума по въпроса кое е его и кое не е. Ами твоят любим Епиктет? Или пък любимата ти Емили Дикинсън? Да не искаш твоята любима Емили всеки път, когато у нея напира вдъхновение да напише стих, да клекне и да почне да се моли, докато гадното егоистично вдъхновение й мине? Не, разбира се, изобщо не го искаш! Но пък ти се иска на твоя любим приятел професор Тъпър да му отнемат егото. Това е друго. И може би е така. Може би. Само че недей да пищиш за егото по принцип. По мое мнение, ако държиш да знаеш, половината гадости в света ги забъркват хора, които не проявяват истинското си его. Вземи например твоя професор Тъпър. Поне съдейки по твоите думи, главата си залагам, че това, което той използва, това, което ти мислиш за негово его, изобщо не е неговото его, ами е някаква много по-мръсна, непървична способност. Боже мой, достатъчно дълго си се мотала из разни училища, за да знаеш за какво става въпрос. Позачопли някой некадърен даскал, пък ако щеш и университетски преподавател, и поне в половината от случаите отдолу ще се покаже някой попаднал не на мястото си първокласен автомонтьор или каменоделец, да му се не види. Вземи например Льосаж — моя приятел, моя работодател, моето Украшение на Медисън авеню. Да не мислиш, че неговото его го е вкарало в телевизията? Как пък не! Той вече няма его, ако изобщо е имал някога. Разцепил го е на хобита. На мен са ми известни поне три негови хобита - и всичко до едно са свързани с огромната работилница в мазето му на стойност десет хиляди долара, тъпкана с машини, менгемета и Господ знае какво още. Никой от тия, които наистина влагат егото си, истинското си его, няма време за проклети хобита.”

“Книги се пишат по най-шашави причини. Някои са написани, за да изплатят ипотека, други — за да спасят света, а трети — просто от нямане какво да се прави. Един от любимите ми анекдоти е за писателя, дето се хванал на бас, че е буквално невъзможно да се напише толкова КОФТИ книга, та да не се намери кой да я издаде. И какво станало по-нататък — писателят взел, че написал най-тъпия и най-шаблонния роман, на който бил способен… И не само успял да го продаде, ами и публиката настояла за над две дузини продължения (Не мога да викажа името на писателя: току-виж наследниците му ме осъдили, а пък не разполагам с документи. Поразпитайте на всяко събиране на фантасти — този анекдот е доста известен.)”

“Х- Какво е любовен егоизъм?Y- Да си пълен егоист и да обичаш друг пълен егоист. Х - Ама това е невъзможно. Егоизмът означава само себелюбие.Y - Как да не е възможно?! За мен любовта е движеща креативна енергия, много по-силна от силата на егоизма. Ще я подхраня с още една доза егоизъм и дори ще прибавя утилитаризъм.Х - Ама как така? Любовта никога не може да бъде планувана.Y - Забрави да напишеш "краткотрайната". Забрави да кажеш и, че любовта е субективна. Аз обичам по един начин, мен ме обичат по друг. Какво нещо са думичките, а...?!Х - Не знам.Y - И аз. Затова ме обичай.X - Ама ти си голям егоист...Y - Затова те обичам.”