“Най благородният въпрос на света е:"Какво добро мога да направя тук"?”

“... Кой е по-прав, кой е по-силен, кой е на Божия път ме питаш... Искаш аз да бъда везната. Не мога, сине, не знам кое е право. Няма везна със сърце. Това, което знам, е, че щом си на пътя, всеки въпрос иде от сатаната, а всеки отговор иде от Бога. За теб остава да намериш сили да признаеш какво е попитало сърцето ти, за да разбереш на какво е отговорила душата ти.”

“Книги се пишат по най-шашави причини. Някои са написани, за да изплатят ипотека, други — за да спасят света, а трети — просто от нямане какво да се прави. Един от любимите ми анекдоти е за писателя, дето се хванал на бас, че е буквално невъзможно да се напише толкова КОФТИ книга, та да не се намери кой да я издаде. И какво станало по-нататък — писателят взел, че написал най-тъпия и най-шаблонния роман, на който бил способен… И не само успял да го продаде, ами и публиката настояла за над две дузини продължения (Не мога да викажа името на писателя: току-виж наследниците му ме осъдили, а пък не разполагам с документи. Поразпитайте на всяко събиране на фантасти — този анекдот е доста известен.)”

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”

“Да си дебел е най-гадното, най-отвратителното, най-скапаното нещо на света. Като, нали, отивам да пазарувам в нормалните магазини, а големите номера са скрити най-отзад, все едно са порносписания.Тръгна да пробвам нещо - направо се чувствам като някоя престъпница, а етикетът с многото хиксове е винаги огромен. Аз като съм дебела, да не съм сляпа, я.”

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”