“Ако човек, изчаквайки в нещо като предверие момента на своето раждане, можеше да си избере националността, не би ли било доста изкусително да поискаш да се родиш като италианец?”

“Не можеш да опознаеш човек, като му бръкнеш в носа. Но ако някой на теб ти бръкне в носа, доста неща разбираш за него.”

“Да беше камък, щеше да се пръснеш - веднъж ли те скова вихрушка зла! Да беше феникс, щеше да възкръснеш, от пепелта направило крила! Да бе дърво, жарта на твойта обич би паднала над тебе като гръм! Мъртвец да бе, би станало от гроба и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"... ... Но ти търпиш, защото си сърце!...”

“...човек невинаги може да възстанови личните си граници, след като е допуснал да бъдат размити и прекрачени от друго човешко същество в процеса на романтична връзка: колкото и да се опитваме не можем да възвърнем онази автономност на личността, която сме си въобразявали че притежаваме”

“Да си дебел е най-гадното, най-отвратителното, най-скапаното нещо на света. Като, нали, отивам да пазарувам в нормалните магазини, а големите номера са скрити най-отзад, все едно са порносписания.Тръгна да пробвам нещо - направо се чувствам като някоя престъпница, а етикетът с многото хиксове е винаги огромен. Аз като съм дебела, да не съм сляпа, я.”

“Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.”