“Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното.”

“Кажи ми, сестро де – Караджата?Де е и мойта вярна дружина?Кажи ми, пък ми вземи душата, –аз искам, сестро, тук да загина!”

“Такава съм...Понякога съм весела и стилна.Друг път съм тъжна и небрежна.Когато трябва -мога да съм силна.Когато искам -мога да съм нежна.Понякога покрай реката тичам,но за приятел в блато ще нагазя.Когато искам- мога да обичам.Когато трябва-мога и да мразя.Понякога спокойствие разливам.Друг път във буря се превръщам.Когато искам-бързо си отивам.Когато трябва -винаги се връщам.Понякога съм страшно хаотична.Друг път съм подредена къща.Когато искам -много съм различна.Когато трябва -съм една и съща.”

“Книгата винаги ми е била съветница, утешителка, красноречива и спокойна, и аз не съм искала бърже да изчерпя нейните блага, пазейки ги за важни случаи: Ж.ЗАНД”

“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”

“Не мога наистина да отрека, че съм създаден от баща си, но веднъж създаден, ни най-малко не ме засяга защо ме е създал и каквито и да са били намеренията му относно мен, аз правя само това, което сам искам.”