“Най-добрата украса на книгата си остава все пак нейният текст.”
“Най -важното в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент...Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика...През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!.. Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща...По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота...”
“Не забравяй, обаче, едно нещо, нека се вреже дълбоко в паметта ти, докато все още е тъй силна: човек изпитва ужас от самотата.А от всички видове самота най-страшната е моралната.Първите отшелници живяха с Бога, обитаваха най-многобройния свят - царството на душите.Първата мисъл на човека -прокажен или затворник, грешен или инвалид, е:да има другар по съдба.”
“Животът е най-добрата книга.”
“Човек лесно си създава приятели,без да е нужно всеки ден да бъде с тях.Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора те се превръщат в част от живота ни.А когато станат част от живота ни,започват да искат да го променят.И ако не сме такива,каквито те искат да бъдем,се сърдят.Защото всички смятат,че знаят как точно да изживеем живота си.”