“Учим се да познаваме думите,а те ни познават отдавна.”

“.. Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.”

“Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят”

“Ключът към щастието е да разберем,че важно е не какво ни се случва,а как реагираме на онова,което ни се случва.”

“Не се стреми да бъдеш нечий познат...Стреми се да бъдеш човек,който си струва да познават!”

“– Што работеше горе? – ќе прашаат, а сакаат да прашаат: „Чистеше ли клозети?“– Имаше некој таму? – ќе кажат, а сакаат да кажат: „Оваа сигурно спиела со Арапи, црнци, Англичани, со кого не?..“– Се врати да се видиш со твоите, а? – ќе прашаат, а мислат: „Се врати зашто ќе умреше за леб, не треба да ни објаснуваш, ние веќе сè знаеме!”