“- Предполагам, знаеш за торнадото.- Как пък ще се стресна от малко вятър.”

“Говори малко за това, което знаеш и никак за това, което не знаеш.”

“Мадоната с МинотравъраСтава дума за бебе. Износено и родено от жена. Става дума за кърмаче, не за звяр. Дете, което скоро ще бъде пратено в подземието. Вероятно е трябвало да мине време, месеци, дори година-две, докато Минос реши какво да прави, как да скрие от света белязаното дете. Ако се взрем в лицата на майката и сина, ще видим, че и двамата вече знаят.”

“Всеки път когато усетите, че нещо не ви достига, че се нуждаете от нещо, първо дайте и то ще ви се върне десетократно. Това се отнася както за пари, така и за усмивки, любов, приятелство.”

“Аз съм сам на земята, никой не помисля за мене. Всички, които виждам как се стремят да се възмогнат се отличават с безсрамие и коравосърдечие, а това аз не чувствам в себе си. Те ме мразят, заради моята отстъпчива доброта. Ах, аз скоро ще умра - било от глад, било от мъка, че хората са толкова жестоки!”

“За две ръце протегнати пред менземята бих до края извървяла.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дала.За две слова казани за мененай-хубавите думи бих избрала.За две сълзи изплакани за менеаз всички океани бех изпила.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен чакан дъжд,а ти дойде като небе голямои всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръкаи звезди, за да не тъжа,от мъка - песен и от песен - мъка,а аз не зная как ще издържа...При тая среща ранна или късна,на тоя огън древен или нов,ако сега сърцето ми се пръснеедно помни - било е от любов.”