“Лудите, лудите - те да са живи!”

“Тъй е, открай време е било тъй: лудите са се самоубивали, тровили, стреляли, "мъдрите" са оцелявали! Наклали вратове, те, безочливите санчовци, са оставали да сбират брашънцето от вятърните мелници на своите безумни рицари. Дорде накрай о тях вкарат в гроба, а себе си - в безсмъртието... Да бе обърнал оня пищов към тях, защо - към себе си! С истински куршуми. Но такива от куршум не мрат, те са безсмъртни. Объркан живот е вашият, човешкият, тъжен и смешен, жесток!”

“‎- Защо да живея? Загубих си приятелите,които искаха винаги да ме обичат.- Какво, нима умряха?- Не, живи са. Забогатяха.”

“Ние обаче бързаме да пресушим сълзите. Те са лукс, който могат да си позволят само слабите.”

“Двама, докато са живи са безполезни: скъперникът и угоеният шопар.”

“...човек става наистина възрастен, когато съумее да прости на родителите си това, че те имат точно толкова недостатъци, колкото който и да е друг човек ... и после да признае, че въпреки ограничеността на собствените си разбирания, те са направили за него най-доброто, на което са способни.”