“.... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко, от нежност - доживява всяка обич.”

“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”

“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по*вече, но научаваме по-малко. Планираме по*вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този,”

“„Часът на Бика“ се появи като отговор на разпространилата се в нашата (да не говорим за чуждестранната) научна фантастика тенденция да се разглежда бъдещето в мрачните тонове на задаващи се катастрофи, беди и предимно неприятни изненади. Подобни произведения, получили определението „романи предупреждения“ или „антиутопии“, дори биха били необходими, ако успоредно с картините на различни бедствия показваха и пътищата за тяхното предотвратяване или в краен случай – за изход от ужасните капани, които очакват човечеството в бъдеще.За обратния полюс на антиутопиите може да се приемат значителният брой научнофантастични произведения, където щастливото комунистическо бъдеще е постигнато някак от само себе си, а хората от епохата на световния комунизъм страдат едва ли не от по-лоши недостатъци, отколкото ние, несъвършените им предшественици. Тези неуравновесени, грубиянски, приказливи, отличаващи се с плосък хумор герои от бъдещето приличат повече на недоучили се и лошо възпитани лентяи от нашата съвременност.”

“Мой приятел художник се върна от пустинята и каза, че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. С други думи, моят шлеп бил в пустинята. При липсата на по-добро обяснение, аз го приех.”