“Прекалено съм разглезен за да се влюбя истински, но и прекалено чувствителен, за да остана безразличен."Любовта трае три години”
“Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят”
“Как се осмелявате! Как се осмелявате да идвате при мен и да ме подлагате на такъв шантаж? Мен, члена на Академията и на Върховния съвет! Партията ще научи за това! Знаете правилата — само партията може да контролира партията!”
“Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."Записки от затвора”
“Мили Дядо Боже,Днес съм на сто години. Като Манинка Роза. Спя много, но се чувствам добре.Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс , почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.Не знам дали успях да ги убедя.Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморихЦелувки, до утреОскар”
“Карпов, който рядко пиеше за удоволствие и никога сам, имаше тренинг от различните дипломатически приеми през годината. Имаше добра глава, когато му потрябваше. Освен това беше се насилил да изяде пакетче масло, преди да дойде, и въпреки че едва не повърна, мазнината щеше да покрие стомаха му и да забави действието на алкохола.”
“Може би идваме на този свят,за да търсим любовта,за да я намерим и после да я изгубим,и после отново и отново все същото.С всяка нова любов се раждаме повторно,и с всяка любов,която приключва,в сърцата ни се отваря рана.Аз съм покрита с горди белези.”