“Нека си отлети - не е възможно да я уловя в рамка. Защо, каза Хю. Някои са успели да уловят мимолетното. Други - даже полъха на мимолетното. Спомни си усмивката на Джокондата... или щастливото изумление в мига, в който едно момиче е схванало , че е влюбено, очакването в погледа, любовната нега и сладката уплаха едновременно - Момичето с перлената обица на Вермеер ван Делфт... Или онзи вик на ужас...Викът на Мунк, с отворена завинаги уста, в безумен страх... отчаянието, което излиза през устата на едно човешко същество... или онзи фаюмски портрет, в който жената е предимно едни очи... в тях удивлението от нещо внезапно е останало за векове напред... Само ако нямаш страх, би погледнала мига в очите и само тогава той би ти се доверил и би поискал да спре.”

“Според мен, едно от чудесата на света, ако не и най-великото чудо..., това е РЕЛИГИЯТА. Нищо по-гениално за подчиняване и обединяване на огромните човешки маси не е открито до днес.Гледам тези неизброими, безименни човешки тълпи, този многомилионен арабски свят, в по-голямата си част неграмотен, бос и полугол, с огромно класово разслоение в него, с дълбоко нееволюирала човешка маса. не може да не признаем, че по никакъв друг начин и никакъв авторитет, който при това да е и вечен, не би могъл да ги накара всички тях, еднакво да се подчиняват някому или на нещо, да са еднакво покорни пред нещо, както и да са готови по всяко време, в името на това, еднакво свято за всички нещо, да тръгнат накъдето е потребно за държавата им ...”

“В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?”

“- И защо човечеството получи своята Втора Възможност? - попита Колоп с тихия си сериозен глас.- Нима я заслужава? Не. С малко изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете - или Бог - би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа с подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек.”

“Пътуващи коткиОСКАР ПРОПЪТУВА 2000 МИЛИ“ — заглавие в местния вестник. Или нещо такова. Поне веднъж годишно. Във всеки местен вестник. От редовните е, също като „Спор за обществен парцел“ или „Буря в час по трудово обучение“.Толкова много такива истории се появиха, че изследователите от Кампанията в полза на Истинските котки се захванаха да ги, ами, да ги изследват. Първоначалното подозрение беше, че съществува неизвестна досега порода Истински котки, вероятно издънка на вече почти изчезналата железопътна котка. Хубаво ще е да си мислим, че днес съществува самолетна котка, макар че може би няма да е хубаво, защото колкото и да ни топли тази идея, просто няма как на височина 30 000 фута да не ви хрумне мисълта, че тази котка сигурно си има любимо място за спане в самолета и то най-вероятно е някъде из жиците. Или може би днес съществува камионна котка, за която Т.С.Елиът не е и сънувал дори. Felis Freuhaf, международно създание, което се шляе из световните коли и дебелее от шоколадчета. Или пък това би могло да бъде още едно доказателство за теорията на Шрьодингер, тъй като от квантова гледна точка не може да се твърди, че разстоянията съществуват, а всичкото това привидно пространство между нещата е просто резултат от случайни флуктуации в матрицата на материята и не бива да се взема на сериозно.Невероятната истина не влизаше в подозренията, може би защото не са много хората в тази страна, разполагащи с повече от един местен вестник. Но от стотиците изрезки, изпратени от членове на Кампанията, тази истина най-сетне изплува.Всичките тези котки са една и съща котка. Не един и същи тип котка. Една и съща котка.Това е един дребничък черно-бял котак. Най-различните приписвани му имена не важат — те имат значение само за хората, макар че, интересно, името Оскар наистина изниква доста често. Внимателният анализ на десетките снимки на пътуващата котка, която примига срещу светкавицата на фотоапарата, го доказа.Миналата година се оказа, че е преодолял минимум 15 000 мили, голяма част от които под капака на мотора, където само жалното му мяукане предупреждава шофьора, щом той спре да пийне кафе.Няма да получим потвърждение, докато изследователите, въоръжени с цял товар болезнено оборудване, не го издирят, но актуалната, доста интересна теория твърди: онова, което първоначално ви се струва, че е въпросното жално мяучене, всъщност е поток от указания от сорта на: „Сега наляво, наляво ти казах, наляво бе, простак, добре де, карай, докато стигнем търговския център, там можеш да хванеш шосе А370…“Оскар всъщност се опитва да стигне някъде. Процесът е малко въпрос на налучкване, а е възможно и да е подценил размерите на страната и броя на превозните средства в нея. Но той упорства. Несъмнено, в най-добрите традиции на Истинските котки навсякъде, той ще направи всичко друго, но не и да слезе от колата и да тръгне пеш.Инцидентно някои от последните изрезки от пресата твърдят, че Оскар се бил окотил под капака на мотора на някаква кола. Това отваря мъничка пробойна в част от теорията — една свястна субсидия би я запушила като нищо — но води до интригуващата мисъл, че може би в края на краищата ще възникне нова раса пътуващи котки. И всички те ще израснат с убеждението, че домът е нещо, до което можеш да стигнеш само като се качваш в шумни тенекиени неща, движещи се със сто километра в час.Може би и лемингите са започнали така.В хода на това проучване един от изследователите се натъкна на очарователен анекдот за свети Ерик, епископа на Смирна от четвърти век, за когото мнозина вярват, че е действителният светец — покровител на Истинските котки. На път да отнесе едно послание, разправят, той настъпил една котка и креснал:„Воiстiнъ, ще мi ся тозъ проклетъ мачокъ да бьше сь манналъ оттукъ и нiвгашъ да се не върне!“Котакът бил дребничък и черно-бял според съвременните данни.”

“Властелинът на пръстените" Дори да не ви харесва светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми.Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след раздаването на Оскарите, новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание - от министър-председателката, която създаде министерство, отговарящо за "Властелинът на пръстените", до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие.Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие.”