“Цял живот избирах: подвиг или грях.Дълго ли умирах? Кратко ли живях?Може би осъден или оправдан -аз - Иван светецът, аз - Иван светецътгрешникът Иван.”

“За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 год.и значи общо 32. За кой ли път те спореха разпаленопо темата, наречена "съдба",и мислеха, че всичко са узналищом знаят, че съдбата е борба. И мислеха, че много лесно скриваттова, което крият всеки път,но вярваха, че докато са живите никога не ще се разделят. А от безкрайно старо време знай се -16 и 16 е 16,а никога не 32. Но има ли значение, когато света се гледа с 4 очии радостта е двойно по-голяма,а мъката наполовина гори? За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 години,а общо, значи - 32. Край тях се смееше незабелязаноморето, този вечен великан -голямо, като обич неизказанаи синьо, като път неизвървян.”

“Бихте ли изяли вашата домашна котка или бихте ли накарали психически недоразвито дете да влезе в печката? Ако не, тогава защо е в реда на нещата да се ядат крави и да се тестват продукти върху чувствителни животни? Аз вярвам, че да се извършват съзнателно действия, които причиняват или извиняват страданията, е крайно осъдително. Аз ви призовавам да бъдете състрадателни и да се отнасяте към другите така, както искате да се отнасят към вас. Ако не искате да бъдете бити, хвърлени в затвор, убивани или измъчвани, тогава вие не бива да извинявате подобно поведение спрямо някого - бил той човек или не.”

“Погледна ръчния си часовник. Времето ли отминаваше или животът му?”

“Аз всяка чужда радост съм обсебил - деца ли срещна - милвам с две ръце. Светът е мой … Но ако имах теб, как пълно би било това сърце.”

“У животу увек има места подвизима. И они који их не налазе за себе, ти су ти просто лењивци или кукавице, или не схватају живот, јер кад би људи схватили живот, свако би желео да у њему остави сенку за собом. И онда живот не би прождирао људе без икаквог трага...”

“Ти сън ли си?Или те има?Или си утринна звезда -далечна, но със близко име,която свети без следа.И ту засвети,ту угаснена моята любов лъча.Аз ту те нарека прекрасна,ту изненадан замълча. Къде отиваш?Де изчезнанадеждата да бъдеш с мен?Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. Мечта ли си?Или те има?Ти огън ли си?Или дим?Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!”