“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”
“Алчността и щастието никога не са се срещали; не е чудно, че не се познават.”
“Хората все се готвеха за утрешния ден. Аз не вярвах в това. Утрешният ден не се готвеше за тях. Той дори не знаеше, че те са там.”
“- Не зная. Ако съм сигурен, че това не са хора.- Там е работата, че в известен смисъл са хора. Субективно са хора. Те съвсем не си дават сметка за своя... произход. Навярно си забелязал това?”
“Аз съм сам на земята, никой не помисля за мене. Всички, които виждам как се стремят да се възмогнат се отличават с безсрамие и коравосърдечие, а това аз не чувствам в себе си. Те ме мразят, заради моята отстъпчива доброта. Ах, аз скоро ще умра - било от глад, било от мъка, че хората са толкова жестоки!”