“Ама туй нещо, дето хората му викат щастие, не може да трае цял живот ...Човек не може ден из ден да живее с голям огън, защото на пепел ще го направи. Ама пуста ненасита човешка.”

“Така в Индия ловят любопитните маймунки: пробиват малък отвор в едра зряла тиква, издълбават вътрешността и я оставят да съхне на слънце. След това слагат вътре бонбон. Маймунката мушва ръчичка, хваща шекерчето и свива здраво юмруче. Но ... не може да го извади навън. Изобщо не ѝ идва наум да разтвори длан и да пусне примамката. Когато се умори я хващат и я опитомяват. Но и тогава не изпуска сладкото топче. Не е ли твърде висока цената на желанията?”

“... зарадва му се като ръжда на желязо.”

“Понякога именно усилието ни е необходимо в живота, за да се научим да летим.”

“Заровените въглища повече парят, да знаеш ...”

“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”

“Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата, а за чувствата е безразлично кой е прав.”