“Ама туй нещо, дето хората му викат щастие, не може да трае цял живот ...Човек не може ден из ден да живее с голям огън, защото на пепел ще го направи. Ама пуста ненасита човешка.”
“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”
“Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата, а за чувствата е безразлично кой е прав.”
“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”
“Х- Какво е любовен егоизъм?Y- Да си пълен егоист и да обичаш друг пълен егоист. Х - Ама това е невъзможно. Егоизмът означава само себелюбие.Y - Как да не е възможно?! За мен любовта е движеща креативна енергия, много по-силна от силата на егоизма. Ще я подхраня с още една доза егоизъм и дори ще прибавя утилитаризъм.Х - Ама как така? Любовта никога не може да бъде планувана.Y - Забрави да напишеш "краткотрайната". Забрави да кажеш и, че любовта е субективна. Аз обичам по един начин, мен ме обичат по друг. Какво нещо са думичките, а...?!Х - Не знам.Y - И аз. Затова ме обичай.X - Ама ти си голям егоист...Y - Затова те обичам.”
“Вчера срещнах случайно на улицата нашия добър приятел от кафене Малка България, бае Вездесъщов. От отдавна не бял го виждал и право да ви кажа, искрено се зарадвах, защото тоя бае Вездесъщов е един добър и приятен човек, весел и духовит. Въобще забележил съм, че приятните хора всякога са весели и малко или много духовити и задължително умни. За такъв човек не жали сърцето си — отдай му го всецяло. С такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, а и в компания да седнеш да си пийнеш, и на лов да отидеш, и табла да поиграеш, и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел. Пък удоволствие е и тъй нищо да не правиш, а да седиш и само да го гледаш. Защото и физиономията на такива хора те подкупва. Може да не е хубав, може би дори да е грозен, но се пак от лицето му се излъчва нещо такова, как да го кажа, човек не може и да го знае какво е, флуид ли е, лъчеизпускание ли е някакво, радиоактивност ли е но във всеки случай нещо привлекателно, което предразполага и печели симпатии.”