“Животът наистина е като Кубчето на Рубик, защото имаме всички правилни части, всички правилни цветове, но процесът на подреждане е разочароващ и безкраен. И изглежда неизбежно как винаги има поне едно две парчета оставащи навън.”

“Като всички игри и любовта е игра на грешки.”

“Книгата е животът на нашето време. От нея се нуждаят всички - и стари, и млади, и делови, и нищо не работещи: децата - също.”

“Жената е ангел-хранител на мъжа на всички етапи от неговия живот. Тя е представителка на земята на грацията, жрица на любовта и самоотвержеността; тя е утешителка в бедствията и горестите на живота, радост и гордост на мъжа.”

“На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина."-”

“Голямата библиотека винаги ми е напомняла напластяванията във въглищна мина, пълна с фосили, отпечатъци и предположения. Тя е хербарият на чувствата и страстите, стъкленицата, в която се съхраняват изсушените екземпляри на всички човешки същества”

“Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества - че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги така разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нищо от същността си. У някои хора тия промени са особено резки.”