“Той се смееше и над глупостта, и над мъдростта, защото мъдростта много пъти е сбор от човешки глупости.”

“MILISAV (koji je rasuo svu fascikulu.): E, ovo je strašno; ovo je već prevršilo svaku meru!ŽIKA: Koje?MILISAV: Pa, brate, ja ne znam kakva je ovo zemlja kad u samoj policiji mogu da pokradu policijskog pisara.ŽIKA: Ama koga pokrali?MILISAV: Ja držim, znaš, svoj veš ovde, u fascikuli, pa eto nema mi novih novcatih čarapa.ŽIKA: A što u fascikuli?MILSAV: Ovdje mi je zgodno, niko ne zna. Pa, eto, opet ukrali!ŽIKA: Pa dabome, kad ne držiš veš kod kuće, kao sav ostali svet.MILSAV: Ama kod kuće je još gore, zato ga i ne držim tamo.ŽIKA: Potkrada te gazdarica?MILSAV: Ne potkrada, nego znaš, ja i Tasa praktikant sedimo u istoj sobi.ŽIKA: Pa hoće valjda da makne?MILSAV: Neće, ali navuče, pa kad isprlja opet ostavi, a ja plaćam pranje. A kad navuče nešto, ne skida po mesec dana. Eto i sad, dohvatio mi nove novcate gaće. ŽIKA: Što mu ne skineš pa da ide go!MILSAV: Ne mogu, nemam to srce! Vidim nema, pa mi ga žao!ŽIKA: E, pa tako ti je to! Kad imaš srce... ne možeš da imaš gaće.”

“Ако онзи, който слуша това, е истински приятел на мъдростта, ако е вътрешно сроден с нея и ако е призван като въодушевен от Бога да се занимава с нея, и вярва да е получил вест за някакъв път, който води към някаква чудна страна, за да постигне която, той трябва от сега нататък да напрегне всички сили: по-скоро той ще се откаже от живота, отколкото от тази цел.”

“Селянин Със същата кола,с която превозваше тор и жито,по същия път,по който отиваше да оре и сееи сред същата тишина,раждала дните му,един денго откараха на селските гробища.Дали защото му бяха познатиколата и пътя, и утрото;дали защото не вярвашев последното тръгванеили разбираше,че вече е късно за връщане - той бе спокоени дори се усмихваше.Ала за миг,посред нивата неразоранаи обрасла с тръни и бурени,преди да го спуснатв дълбоката яма,той сякаш отвори очии се смръщи:Както над другите тук,так и над негодвата квадрата земяще си останат занапред незасяти!”

“Войната е едно от най-големите кощунства над човека и природата: Н.Я.МЯСНИКОВСКИ”

“Викам си, дай сега, Димитре, да видим какво е светът? Не е ли това, дето самичък си сторил, чиляците, дето си родил, дето те чакат и изпровождат? Е? И когато човек го прибере небето, пак ще си застане със звездата на мястото, дето е над неговът свят. Чиляк не може да се изцери от своя си свят, от мястото, дето се е родил, както не може да се изцери от баща си и майка си ...”

“..че над града вали,тъй както и в душата...И ние се опивахмес тъгата.”