“- Няма смисъл!- Същото са казвали и на Колумб!”

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”

“От всички красиви истини, отнасящи се до душата, които са преоткрити и върнати към живот в наше време, няма по-радваща и изпълнена с божествено обещание и увереност от тази, че ти си господар на мислите си и създател на характера си, че ти твориш и оформяш условията, средата и съдбата.”

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

“ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНОМогила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.Не знаят те какво е пролетта,и цвят дори си нямат във листата.Мечтаят тъжно. С восъчен копнежза някой светъл парк или градина.Но вместо чиста радост и цъфтеж,виси над тях зловеща гилотина.И няма кой цветята да съзре.Да скъса всяка тяхна диагноза.Те рози са. Но как ли ще умредори едничка нецъфтяла роза?Цветя са те, поникнали на гроб,във който гният съвести фалшиви.И няма кмет, ни даскал, нито поп,та да оплачат времената диви.Цветя са те, маркирани за брак.И тежест - на тълпите неугледна.Могилата е страшният им мрак.По право - спирка първа и последна.Така сълзи в очите ми скръбта,че няма смях и слънце за сърцата...Могила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.”

“Когото майчиното мляко не е научило на добро, на него и тоягата няма да помогне.”