“- Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае - живот отива си - как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил - занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи... Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? - каже вас: - виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! - Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? - Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”