“...сърцето понякога като прасе квичи, заковано в тясната кочина на гърдите...”

“Езикът на мъдреца е в сърцето; сърцето на глупака- на езика му.”

“Понякога постигаме в себе си тихо щастие, като се заглеждамЕ в птиците, цветята и въобще в природата, и ни се струва, че навлизаме в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.”

“Понякога в живота има моменти на неизразимо удоволствие, което не може напълно да бъде обяснено със тези символи, наречени думи. Тяхното значение може да бъде изразено само от недоловимият език на сърцето.”

“Едно тежко камъче лежеше в сърцето на Стояна. Понякога то натежаваше много. Стоян не знаеше как да го нарече и само чувстваше тежестта му. И други още камъчета тежаха в сърцето му, тежаха до болка, но той не знаеше какво име да им даде.”

“Тогава, когато сърцето ми се обливаше в кръв, аз започвах да пея, да свиря и продължавах дотогава, докогато най- после сърцето ми започваше да вярва на тази лъжлива веселост, да трепти и да се съживява като изсъхнало цвете, потопено във вода.”