“Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш! Ако си закъсал много, ще похарчиш някой долар, за да си припомниш вкуса й - а НЕ ДА СЕ ТЪПЧЕШ КАТО СВИНЯ!”

“Като ви липсва чуждият скандал,а вкъщи рогоносец си отглеждате -не ме учете, моля, на морал.Защото леко ще си вдигна веждата!Едната вежда само - ясен знак,но за глупаци трябва да превеждам:"Не преминавай, ако си глупак -оръжие е синьото под веждата!"Ще стрелям със висока тишина.А пък когато денонощно плачете -не ме учете, моля, на сълза.Видях я във окото на палача си.И я изпих. Една сълза - гигант.Преди да вдигна другата си вежда.Не ме учете, моля, на талант.И не рога - таланта си отглеждайте.Той е раним. И ражда мъртъв плод./От злобата таланта абортира./Не ме учете, моля, на живот.Понякога приживе се умира.”

“Когато бях малка, семейството ми отглеждаше пилета. Винаги, повсяко време имахме около дузина от тяхи ако се случеше някое да умре- отмъкнато от ястреб или лисица, или покосено от някаква неясна птича болест, - баща ми заменяше изгубеното. Отиваше с колата до близката птижеферма и се връщаше с ново пиле в чантата. Работата е там, че трябва да внимавате, когато внасяте ново пиле в кокошарника. Не може просто да го пуснете там с по- старите пилета, защото ще го помислят за натрапник. Вместо това трябва да пъхнете новата птица посред нощ, докато другите спят. Да я оставите на гредата до другите и да се измъкнете на пръсти. На сутринта, когато кокошките се събудят, няма да забележат новодошлата, а само ще си помислят: " Сигурно е била тук през цялото време, след като не съм я видяла да пристига." Решаващият аргумент е, че когато се събуди с другите, самата новодошла не знае, че е нова, а си казва: "Сигурно съм била тук през цялото време..”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”

“Ти мислиш да я вземеш,момичето де,като кифла и да я изядеш.Що за любов е това?Макар че,наистина и такава любов има.Но ти се опитай да я обичаш по друг начин.Отдръпни се на една крачка и я обичай.Остави пролука за Бога-да застане между вас.А може би и за дявола ...Може в пролуката да се окаже не Бог,а дяволът.”

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”