“Жената мисли със сърцето си, а мъжът с главата си.”

“Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка.”

“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.”

“„Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.”

“Жената с белия шал С очите на всичките тъжни мъже от квартала,във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата ѝ, господи, бялана човека със малката черна душа си дал?И той до цъфтежа ѝ нежен върви начумерен,със слепи очи сякаш крачи улисан и сами топли стотинките в джоба си, дяволът черен,наместо да стопли ръката ѝ - бялата - там.Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,когато върви през света със белия шал.Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,но когато жената със белия шал минава,извади ми очите, Господи, и му ги дай!”

“СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛАда ми вържат очите със креп,обзалагам главата си бяла,ако друга объркам със теб.”