“Без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста, аз вярвам само в нямото страдане, в сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледа не гасне, докосването нежно на ръце от клетви, от несдържан плач по ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя - вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов.”

“Аз вярвам в прераждането на душите. От първия още ден моята душа е тъй огорчена и отвратена от тоя свят, че за мене е ясно: сигурно някога е живяла в друг, по-съвършен.”

“Животът ме научи да чакам, да осъзнавам играта на времето, без да отстъпвам от дълбочината на преживяното. Кажи своята дума, преди тя да умре, защото тя със сигурност знае своя път. Няма значение как ще стигне до него. Важното е да възбуди емоции, тъга или задрямал порив... Да възпламени пламък в пустееща земя”

“Хората искат да са заобиколени само с огледала. Да ги отразяват, докато и самите те отразяват. Като нелепата безкрайност, която се вижда в две срещуположни огледала в тесен коридор....Отражения на отраженията, ехо на ехото. Без начало и без край. Без център и без цел.”

“В М., един от големите градове на Горна Италия, овдовялата маркиза фон О., жена с отлична репутация и майка на няколко прекрасно възпитани деца, даде обявление във вестниците, че тя, без сама да подозира, се оказала в положение и моли бащата на очакваното от нея дете да се обади, тъй като по семейни съображения била готова да се омъжи за него.”

“В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?”