“Но Остап приходил каждый вечер, хотя радостных вестей не приносил. Энергия и веселость его были неисчерпаемы. Надежда ни на одну минуту не покидала его.”
“...Пускай любой иллюзии рано или поздно придет конец, а благими пожеланиями вымощена дорога в ад... Но не значит же это, что верить нельзя ни во что на свете, и желать кому-то блага - не стоит и пытаться?! Пусть наш мир невозможно изменить к лучшему... но если мы не попытаемся этого сделать - мы недостойны и этого, несовершенного, мира. А пока Дон Кихот идет по дороге... есть надежда.”
“СенкиНа тъмна нощ часът. Аз гледам откроенидве тъмни сенки: там, зад бялата завеса,де лампата гори, в поле от светлина,две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,сами една за друга в жажда и притома,там - сянката на мъж и сянка на жена.Мъчително глава се към глава навежда, -те няма да се чуят: искат и не могат.Те шепнат може би - от що се те боят!Напрегнато ръце се към ръце протягати пак се не докосват! Искат и не могат. . .И пак, един пред друг, един за друг стоят.Те шепнат може би, но може би и викат,но може би крещят; - те няма да се чуят,две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,сами една за друга в жажда и притома,те - сянката на мъж и сянка на жена!”
“Каждый человек - его собственная цивилизованная пустыня, остров самого себя, на котором он терпит кораблекрушение: о счастье, относительном или абсолютном, не может быть и речи.”
“…если смотреть только на то, что обыкновенно бывает, на фактический исход любви, то должно признать ее за мечту, временно овладевающую нашим существом и исчезающую, не перейдя ни в какое дело (так как деторождение не есть собственно дело любви). Но, признавая в силу очевидности, что идеальный смысл любви не осуществляется в действительности, должны ли мы признать его неосуществимым?”
“Это безусловное клише, но любой талант требует еще многих сопутствующих качеств, самое главное из которых, как ни парадоксально, это уверенность, что он существует. Только она может провести через соблазны прагматического быта, которые упрашивают, молят не рисковать, не пробовать. Ведь если засомневаешься на минуту, если, как в той сказке, рука дрогнет или глаз моргнет, то затянет тут же талант в предательский водоворот частных устремлений и мелких радостей. И разменяют они его.”
“Мъжът, дори и да пожелае, няма да успее да отнеме властта на жената, понеже тя управлява света с властта на деспот, макар и тази власт да е любов.”