“За две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от вятъра заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа.При тая среща - ранна или късна,на тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне,едно помисли - било е от любов.”

“За две ръце протегнати пред менземята бих до края извървяла.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дала.За две слова казани за мененай-хубавите думи бих избрала.За две сълзи изплакани за менеаз всички океани бех изпила.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен чакан дъжд,а ти дойде като небе голямои всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръкаи звезди, за да не тъжа,от мъка - песен и от песен - мъка,а аз не зная как ще издържа...При тая среща ранна или късна,на тоя огън древен или нов,ако сега сърцето ми се пръснеедно помни - било е от любов.”

“Аз съм сам на земята, никой не помисля за мене. Всички, които виждам как се стремят да се възмогнат се отличават с безсрамие и коравосърдечие, а това аз не чувствам в себе си. Те ме мразят, заради моята отстъпчива доброта. Ах, аз скоро ще умра - било от глад, било от мъка, че хората са толкова жестоки!”

“Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.”

“Замислих се и за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум. — Той стана от леглото. — Някакъв човек може би е посветил целия си живот, за да запише някои от своите мисли, след като дълго е проучвал и света, и живота, и ето, идвам аз — бум! — и за две минути всичко е свършено.”

“СрещаМене ми е странно - ето те пред мен,мене ми е жадно - гледам те пленен,мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.Викнал бих от болка - времето лети,викнал бих от ужас - ще отминеш ти:сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,няма да се върнат сбъднати мечти.”