“Но М. е общо взето смирена жена, възпитана да търси смисъл във всяка идиотщина. По-точно, във всяка идиотщина, с която се занимават хора със сериозни изражения на лицата (каквито обикновено са идиотите).”

“В края на краищата всяка жена помни прекрасно мъжете, с които се е забравяла...”

“Позволи ми да мисля за тебе...Позволи ми да мисля за тебе.Да си спомня за тебе.Отновода се влюбя във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Аз не мога.И не зная защо, но не могада приема, че всичко е простоакробатика някаква в тъмнии самотни квартири. Самотнаи звънтяща възбуда, с коятоме измамва коняка... Лъжа еи оркестъра, който засвирва,и ръката, която ме търси,и жената, с която аз станахи танцувах туист... Аз не могада живея без кратките срещипо крайбрежните улици. Простода потъна в дълбоката сянкана дървото, което се вслушвав гласовете ни... Колко е смешно.А е страшно, когато те нямапод дървото, което забравигласовете ни, смешните думии прекрасните думи, коитоти отнесе със себе си... Мила.Позволи ми да мисля за тебе.Да се влюбя във тебе.Отновода повярвам във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Съществувай!Неизвестно с кого -съществувай!И си спомняй за мене понякога.”

“ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНОМогила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.Не знаят те какво е пролетта,и цвят дори си нямат във листата.Мечтаят тъжно. С восъчен копнежза някой светъл парк или градина.Но вместо чиста радост и цъфтеж,виси над тях зловеща гилотина.И няма кой цветята да съзре.Да скъса всяка тяхна диагноза.Те рози са. Но как ли ще умредори едничка нецъфтяла роза?Цветя са те, поникнали на гроб,във който гният съвести фалшиви.И няма кмет, ни даскал, нито поп,та да оплачат времената диви.Цветя са те, маркирани за брак.И тежест - на тълпите неугледна.Могилата е страшният им мрак.По право - спирка първа и последна.Така сълзи в очите ми скръбта,че няма смях и слънце за сърцата...Могила със прекършени цветя,обречени на смърт във нищетата.”

“Всяка майка е свободна да гледа на детето си, както умее, обаче всяка е длъжна да сяда на стол точно толкова висок, колкото и столът, на който седи детето.”

“Крайността е опасна във всяка работа.”