“от какво ли не си внушават хората, че имат нужда ...”
“Не, нееееееееееееееееееееееее мога повече.Някой ме хули от страх да не би виновната да си ти, ме хулиш на свой ред. Нямаш ли тази мембрана, наречена обич, отчаяна обич, която вярва. Ми вярва... Ти какво от това, от всичко това си направила, си постигнала?”
“Запитах се - трябва ли чувствата да имат граници? Защо любовта на по-възрастен мъж към по-млада жена се счита за нормална, а обратното - не? Имат ли чувствата граници? Или има само предразсъдъци, наложени от егоизма на по-силните. Предразсъдъци, оковаващи свободата във вериги. (Ти си по-възрастна, но това като че няма значение.)”
“- А дали в историята на света, написана от мечото ухо ще ни има и нас?- Не знам. Мислиш ли, че мечото ухо присъства в историята на света, написана от хората?”
“В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати”
“Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !”