“...лайтмотивът ми е “постигането на свобода”. Което е свързано с преодоляване на граници, зони между живото и неживото, между разумното и неразумното, между разумното и осъзнатото, границите на уместност, границите на доброто и злото. Преходът, метаморфозите, къде настъпва разликата между едното и другото. Състоянието между гъсеницата и пеперудата. Всъщност вариантът на конфликт във фантастиката може би е метаморфозата. А, да - любовта също е свобода.”

“Ала да жертваш нещо Старо заради Новото, то си е чиста сделка с дявола, глупава и гибелна. Не е цена това - безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо – на прищявка...”

“Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...”

“На всички хора е свойствено да грешат. Разликата между хората е в степента на угризение на съвестта след греха.”

“Морето!Вълшебна дума, която означава всичко светло, радостно и безгрижно за един летовник. Пир за душата и възхита за тялото. Има ли нещо по-прекрасно от морето, от дивото море след всеки далечен от него град - та бил той и най-красивият и удобен град. Морето е неподражаемо. И несравнимо. Може да има в сърцето място за планини и пещери, за гледка на звездно небе и горящ огън, както и за много други чудесни неща - но за морето съществува свято запазена територия. Завинаги.”

“Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.”

“Твърде често фантастиката се възприема като бягство от действителността. Аз обаче твърдя обратното – тя е ВРЪЩАНЕ към реалността. Въпросната реалност постоянно атакува сетивата ни, получава се притъпяване на усещането за събития, явления, тенденции. Затова, когато фантастът поставя пред читателя нов поглед към миналото, когато го потапя в проблемите на бъдещето, тогава съзнанието се рестартира, погледът към действителността се освежава. То е все едно да видиш града, в който живееш, от планински връх. Дреболиите се сливат, окото обхваща панорамно, мисълта се изтръгва от всекидневната рутина, започва по-ясно да различава кое е съществено ТУК и СЕГА, а кое - преходно, мимолетно... и не си струва да се хабиш за него.”