“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”

“Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.И когато тя ви проговори , повярвайте и ,макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.Отвява ви от сламки и от плява.Премила ви до бяла същина .Омесва ви до податлива мекост.И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовтав свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.Защото на любовта и стига любовта.Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;да познаете болката на твърде много нежност;да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;и да кървите драговолно , с радост ;да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;да почивате по пладне в размишления за любовната нега;вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.”

“МОЯТА МОЛИТВА"Благословен бог наш..."О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дор до гробътсамо със надежди голи;не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...”

“Позволи ми да мисля за тебе...Позволи ми да мисля за тебе.Да си спомня за тебе.Отновода се влюбя във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Аз не мога.И не зная защо, но не могада приема, че всичко е простоакробатика някаква в тъмнии самотни квартири. Самотнаи звънтяща възбуда, с коятоме измамва коняка... Лъжа еи оркестъра, който засвирва,и ръката, която ме търси,и жената, с която аз станахи танцувах туист... Аз не могада живея без кратките срещипо крайбрежните улици. Простода потъна в дълбоката сянкана дървото, което се вслушвав гласовете ни... Колко е смешно.А е страшно, когато те нямапод дървото, което забравигласовете ни, смешните думии прекрасните думи, коитоти отнесе със себе си... Мила.Позволи ми да мисля за тебе.Да се влюбя във тебе.Отновода повярвам във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Съществувай!Неизвестно с кого -съществувай!И си спомняй за мене понякога.”

“Умира бавно този…който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”

“..само държавата може да създаде ред, а и път - това е непосилно за варварите. По трахеите, с които опасахме земната твърд, вече се движат не само армията, нито само керваните, пътищата свързват човешките същества, като ни обединяват в общ организъм, в единно цяло. Всеки път има начало и край и никой, тръгнал по него не може да се изгуби.”