“Понякога си въобразяваме,че хората са като лотарийни билети,че са тук,за да сбъднат абсурдните ни мечти.”

“За миг й мина през ум, че и неговото лице е нарисувано, очертано като нейното, макар и със смътни сенки. Видението бе мимолетно, но за кратко й се стори, че тайната на живота се състои тъкмо в способността ни да прекрачим отвъд рисунъка на лицата и да се докоснем до хората зад тях.”

“Тайнствените изживявания могат да се окажат незабравими, но същевременно - и това е парадоксалното - подробностите, които си спомняме от тях, често са незначителни, несвързани и дори глупави. Изменчивата ни памет запечатва като с нагорещено желязо в спомените ни определени усещания, но в същото време не позволява те да са най-подходящите за едно обективно описание на цялостното събитие.”

“Понякога се мъча да си представя деня, когато чувствата ще са мъртви. Тогава виждам себе си, седяща на брега с шепи, пълни с миди и моите спомени, политнали като птици към синьото небе. Друг път съвсем не мога да си го представя. Защото тези чувства са плод на един освободен свят, а свободата няма граници. Свободата не може да умре. Свят, където любовта е чиста като сълза и проста като молитва, където предубежденията са победени. И тогава съм щастлива, защото зная, че бъдещето ще ни срещне отново, за да изпълни празнотите на всекидневното опустошение.”

“И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”

“Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува не само за да бъде управляван - и също тъй, че разрушенията на нашия свят са не само външни.”

“Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества - че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги така разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нищо от същността си. У някои хора тия промени са особено резки.”